ТОДОР ГЕНЧОВ ВЛАЙКОВ
(13.02.1865г. - 28.04.1943г.)
Писател, най-яркият представител на народническата литература у нас – разкази, повести, мемоари. Учител в Пирдоп, В. Търново, София. Народен деятел на първото кооперативно сдружение на Балканите в с. Мирково.
Семейството на Влайков
Баща му не оставял семейството си в нужда, защото не се боял от работата. Отначало бил тъкач, а по-сетне, понеже бил грамотен, по препоръка на местен чорбаджия, станал селски рабушчия (нещо като бирник). Вкъщи той е бил пълен господар, малко суров, неизменно строг и властен. Присъствието му вкъщи е карало всички да бъдат смирени и да се въздържат от шумен разговор. След Освобождението, той си опитал щастието да стане кръчмар, обаче не му провървяло и се върнал към земеделието и каруцарството.
Майката била същински тип на българска примерна домакиня и жена. Тя се отличавала със своята кротост, женственост и любвеобилие. Дето чуела болни, тя се притичала на помощ с каквото могла. Пригледвала е недъгави, раздавала е от скътания излишък на бедните и на всеки, който похлопа на нейното кротко сърце. Нейното добротворство се е подхранвало от някаква мистична религиозност, която тя е проявявала и в строго изпълнение на черковните повеления.
По инстинкт и духовно родство малкият Тодор е бил по-близък с майка си, отколкото с бащата. И тя му поверявала всички важни поръчки, които е трябвало да се извършат скритом от бащата. Така нему е възлагала да обикаля болни, да раздава помощи, да се осведомява за нуждите на близки и далечни. Тая благотворителна служба му е дала възможност да изучи живота на своите съграждани, да се срещне с разнообразни характери и да надникне в човешката неволя.
Още от детинство, па и до по-голяма възраст, е запазил скъпи спомени и чувства за по-големия си брат Алипий, който също така е възприел от майката всичките й благородни качества. По-възрастен от Тодор с девет години, той го взел под своя грижа и го научил да чете, когато е бил на пет години.
Образование и творчество
„…Хубаво е да пътува човек по нашите места. Особено пък пролетно време. Какви не чудни кътове срещат твоите очи. От едната страна на пътя се проточил, догде ти видят очите, гордият стар Балкан… От другата срана на пътя погледът ти се спира на неизбродната Средна гора. А долу в пазвата им се е сгушил нашият малък градец Пирдоп…”
В тоя градец на 13 февруари 1865 год. се родил Тодор Генчев Влайков. Той е имал по-голям брат Алипий. По-възрастен от Тодор с девет години, той го взел под своя грижа и го научил да чете, когато е бил на пет години.
Първоначалното образование, след домашните уроци, Тодор започнал в родния си град, гдето следвал до II клас. Това било през 1876 година. Въстанията му попречили да продължи учението си другаде. Покрай учебните предмети в училището, тука бъдещият писател за пръв път се запознал с особената наслада от стихотворенията, които давал на учениците да учат наизуст – един инак неодялан, дори грубичък учител.
През 1878-79 година той постъпва за ученик в II клас на Софийската гимназия. Както и досега, той бил прилежен и не занемарявал уроците си. Но все пак намирал време да чете.
Продължава образованието си в Москва, където написва и най-известното си произведение ”Дядовата Славчова унука”.
Завръщайки се в България, Влайков се прибира в родния си град, където скоро става главен учител в Пирдопското училище. Именно в даскалъка талантливият българин вижда в този момент най-добрата възможност да работи за благото на своя народ и да вложи уменията си в една народополезна дейност.
През 1934 г. с доброволен труд, събрани от населението средства и заем от банка в град Пирдоп се изгражда единственото в страната училище – паметник на загиналите във войните за национално освобождение. През месец февруари 1937 г. педагогическият колектив взема решение то да носи името „Училище – паметник „Тодор Генчов Влайков“.
Творчество
